The Confession

сряда, февруари 10th, 2010

This is too good not to share it with you.

Continue Reading

Моят Учител Уейн Дайър

четвъртък, февруари 4th, 2010

За първи път срещнах Уейн Дайър преди много, много години. Бях в гимназията, когато прочетох Вашите Слаби Места.  Още тогава се интересувах да разбера какво ни движи, какво се движи в нас и ни кара да бъдем хората, каквито сме. След това, съвсем естествено беше да следвам психология в колежа. Все пак, след следването на психология, за няколко години разбрах, че нейните обхвати са много тесни и че има още много, което психологията не може да обясни. Религията също не може да задоволи моята жажда за знания, защото има своите ограничения. Следователно моят интерес постепенно се разви и измести към духовното.

Тогава, една вечер през 2006, срещнах отново Уейн Дайър.  PBS предаваше неговата специална лекция Вдъхновението: Вашето Висше Призвание.  Аз много я харесах и бях дълбоко развълнувана от неговите думи. Когато го чувах да разказва историята за пеперудата монарх, усещах колко силно е свързан с Всичко Което Е и колко свободно, с любов и безгранично се движеше духа у него. По време на лекцията Уейн сподели цитат, един от най-вдъхновяващите цитати които бях чувала:

Когато сте вдъхновени от някаква велика цел, някакъв необикновен проект, всичките ви мисли са насочени на там. Умът ви преминава всякакви граници, вашето съзнание се разпростира във всички посоки и вие се отзовавате в нов, велик и прекрасен свят.  Скрити заложби, способности и таланти се съживяват и вие откривате колко по-велика личност сте отколкото винаги сте мечтали да бъдете. ~ Патанджали

Преоткриването на работата на Уейн ме накара да разбера, че той също като мен постепенно и естествено се е насочил от психологията към духовното. Двамата, всеки по своя път на развитие сме осъзнали, че силата на мотивацията бледнее в сравнение с тези моменти, когато нашият дух е в пълно присъствие, изцяло в контакт с нашата истинска идентичност, като част от Всичко Което Е и когато разберем и се доверим на нашите неограничени способности да творим.

Думите на Уейн бяха голямо вдъхновение за мен, са и ще бъдат прекрасен стимул по пътя към духовно израстване и красиво напомняне за моята истинска същност. Винаги съм го смятала за свой учител, до последната вечер, когато този етикет придоби ново значение. Сънувах, че в лична, много приятелска и мила сесия един с друг Уейн ме учи как да бъда духовен учител. Учи ме практически, как да преподавам, като професионалист и да мога да се справям с  изискванията и предизвикателствата. Събудих се веднага след съня ми и усещах колко мъдрост има в думите му, която се просмуква в мен и колко съм му благодарна, че е мой учител.

Този материал е под защитата на закона за авторското право. Ние го споделяме с вас с надеждата да ви вдъхновим и донасем светлина в живота ви.

© Copyright 2010, Rethnea. Всички права са запазени.

Continue Reading

Регресията на Джаклин

сряда, февруари 3rd, 2010

Имах прекрасна сесия на регресия с Джаклин. Тя пише блог за нейния път на развитие и трансформация. Ето какво писа Джаклин за нашата сесия, миналите животи, които е видя и насоките, които получи от Висшето Си Аз.

Направих регресия към минал живот с Ретнеа в неделя. Беше страхотно. Много подобно на визуална (интуитивна) медитация, с изключение на това, че отговаряш на въпроси за себе си, а не за някой друг. Можете да проверите в блога на Ретнеа. Тя е топлина, щедрост и спокойствие в една възхитителна  обвивка.

Аз надзърнах в три мои минали живота.

В първия бях пещерна жена. Пещерата ми беше на склон на планина над океана. Имаше вход, направен от два продълговати камъка (горен и долен), стоящи от двете страни на входа и един отгоре като капак. Долу имаше океан и когато отидох до него и се погледнах, видях че съм средна на ръст, боса, нося кафяви дрехи и леко мръсна.  След това минахме към вечеря, където видях, че имам съпруг (голям плещест мъжага) и две малки деца, момче и момиче. Често ядяхме месо. Аз не бях много доволна от живота си и като че ли живеех ден да мине, друг да дойде, грижейки се за нещата, въпреки че не бях в същност щастлива. Набързо преминахме към следващото значимо нещо, което се случи. Видях себе си преследвана и убита от мъж, който ме пробожда отзад с остър предмет. Не ми беше ясно защо.

Във втория живот бях принцеса или в Индия или в Египет – първо си мислех, че е Египет, но веднъж бях на място, което  мислех, че е Индия. Първо видях себе си да се разхождам в оживено село и хората ме спираха, когато ме видеха. Усещах много любов и  съчувствие към тях. Бях около 18-19 годишна и носех дългата си тъмна коса, опъната назад и носех нещо на главата, което идваше до точката между веждите ми и пурпурна дреха, увита около мен. Избързахме и следващото, което видях е, че живея в натруфен дворец с баща си и по-малката си сестра (която си мисля, че може бие моята по-голяма сестра Джен) – сцената, която видях беше някак си тържествена. (Това е извънредно интересно, защото след това, когато споделих със сестра си, тя ми каза, че двама медиуми са й казали, че е била индийска принцеса  и египетска жена-проповедник в минали животи! Казват, че често се прераждаме в същата група души, въпреки,че са в различни отношения и връзки, по между спрямо нас.) Може да е имало и други членове на семейството, но аз видях тези. Имах чувството, че майка ми е починала, след раждането на сестра ми. Бързо преминаване напред, принуждават ме да се омъжа (или да бъда с – не бях сигурна дали или не бяхме женени или не) мъж, когото не познавах, нито обичах, който беше агресивен и жесток и аз бях истински обезверена от това. Имах две деца с него, две момичета. То ме обиждаше и ни третираше, мен и децата, с безразличие.  Когато момичетата станаха по-големи наричаше ги насилваше сексуално.  Разбрах това, когато видях, че са разстроени и тихи – леко прегърбени. опитах се да избягам с тях, но бяхме върнати обратно. А бях изнасилена и душена до смърт от него.

Това, което научих беше, че в тези два мои живота съм имала връзки, макар и не щастливи. Научих, че ако съм нещастна в дадена ситуация не трябва просто да стоя и да следвам инстинкта си и сърцето си. Да не се тревожа за правилата и каквито и да са обстоятелствата, а да преследвам това, за което копнее сърцето ми, не зависимо какво е то и  да вярвам, че то ще проработи. Също и да създавам радост и задоволство независимо от обстоятелствата. Всеки живот свършваше с насилие, в което не се иска от мен да се вглеждам, но говори защо винаги се страхувам от мъже, които могат д се възползват и им нямам доверие.

В третия, в който погледнах само за миг, бях малко момче (около 6-7 годишно), другите деца ми се подигравала и хвърляха пясък в лицето ми. Това е била причината за постоянния сърбеж в очите ми. Урокът, който трябва да науча тук е, че се оставям да ме засяга това, което мислят другите за мен и също, че единственото, което има значение е какво аз мисля за себе си и че е страхотно да се познаваш.

Послания, от моето Висше Аз:

Научих, че се бавя, че отлагам, за да избегна чувство като да съм вързана  за нещо, ако проработи. А това в същност е загуба на енергия, защото аз мога винаги да променя нещата и да поема  нови рискове когато и както си пожелая и ако пожелая. Прекарвам твърде дълго време да избягвам да правя неща, които ще ме дръпнат напред, защото се страхувам, че в края на краищата ще попадна в ситуация, която усещам, че ще се справя с нещата както и да са те.  Основно, стоя с единия крак върху “ще стане” и с другия върху “никога няма да стане” като се придържам към неща, които знам, че вече не ми служат и няма да ми послужат дълго време, докато от друга страна (и по някога едновременно) скачам от идея на идея, от риск на риск, от връзка на връзка, за да не бъда хваната в капан.  Каквото видя, трябва да го взема сега, намира една средна точка, където мога да се посветя на нещо и да му позволя да се развие продължително в нещо, което ще ми служи най-добре.

Трябва да се науча да се доверие и състрадание. Имам нужда да слушам и да следвам интуицията си вместо да игнорирам. Като забележа и имам съмнения, че нещо не е добре за мен и го вземам на сериозно. В същото време имам нужда да се науча да вярвам както на себе си така и на другите.

Веднъж, едно послание настоятелно се въртеше в главата ми, че всичко, от което имам нужда е вътре в мен. Любовта е вътре в мен. Имам нужда да обичам себе си напълно и изцяло и да й позволя да прелива от мен към другите. Имам нужда да се науча на търпение. Имам нужда да обичам и да изпитвам състрадание към хората, без значение какви са, защото всеки друг е същият като мен.

Трябва да си напомням първо защо съм се влюбила в неща и да ИЗБИРАМ радостта като доминиращо преживяване.  Разбрах, че трябва да медитирам всяка сутрин, като се събудя  и да се упражнявам да бъда спокойна и, че аз мога също да медитирам по особен начин да бъда като мир или радост или любов. (Това ще ми помогне да спя по-добре, тъй като по някога  все още имам проблеми, като че ли ми са нужди още часове за редовен сън.) Научих също, че трябва да пиша книгата си всеки ден поне по един час.

Беше наистина супер преживяване. Ще трябва да ви съобщя какво произтича от това.

Ако вие също бихте искали да направите регреся, пишете ми на info[@]rethnea.com

Continue Reading